Са всички земни добрини!
Тъй възглашава Божий глас
Къмто нас грешни всеки час.
И всяка слава на света,
Как страшно пълнят наште дни
Със скърби ужасителни.
Насита няма никога;
Но с труд и болест и беди
Измъчват нашите души.
Минават дните с бързина;
И леко с ветрени крила
Занасят ни към вечността.
Спаси ни, в тоз свят нечестив,
От всяка праздна суета
В таз тъмна сянка на смъртта.
Нас, слепи, в пътя управи,
Що води верно в славний Рай,
Да сме блажени там без край.
Екл.1:2