1. Безопасно лежат без една стотях Наедно в кошарата; А таз една заблудила е От грижата пастирска; Отишла е далеч от своите си, Далеч върху стръмни планини. 2. "Дали деветдесет и деветте Не Ти стигат, Господи?" Но Пастирът даде отговор: "Една овца заблуди; По всички планински пътища Ще търся Аз Моята овца." 3. Колко бяха дълбоки тез води! Колко стръмен бе този път - Догде намери овцата Си - Преминал бе Пастирът! Вика й Той чу в пустинята, Когато бе близо при смъртта. 4. Тези капки от кръв разпръснати По планинский стръмен път, Що са и що ли ги причини? Кръвта е на Пастирът; Раниха Му се нозе, ръце От остри бодили и тръне. 5. Но кат я намери, радостно Той се връща у дома; "Веселте се с Мене наедно; Намерих Мойта овца". И викат небесните чети: "Господ е донесъл Своята Си!"fy nạs btḥb ạlẓlmh yé hé huá shì zhàn shì Біздің Құдай شخصك كفايتي Vivía una vida muy lejos مين غيرك تسبيح بدف Ježiš môj Мен чарчаб дармонсиз қолдим (T) Ты подарил мне небо
Song not available - connect to internet to try again?