1. Корабът плува по море; Владее тишина; Приятно е туй зрелище, Знак няма на беда. Внезапно буря ветренна Се вдига, облаци Покриват цялото небе, Търкалят се вълни. 2. Ще л ги погълне бездната2 Ужас, обзема вси Освен Един: Той, уморен, Сега спокойно спи. Разбуждат Го: "Учителю!" Викат, "погиваме: Ти сила имаш, само Ти; Стани та ни спаси!" 3. Тоз вик чу милостивий Спас, И тутакси стана; Той повеле:-биде завчас Голяма тишина. Уплашени, извикват вси: "Какъв е този, че Словото Му послушва се От вятър и море?" 4. Потънва ли корабът ти, Душо моя? Завчас И ти Исуса повикни; Той е и твоят Спас. Той може и от небеса Сега да запрети На вятра и на бурята, И да рече: "Мълчи!" Мар.47:37-41ạ̉ḥtạj ạ̹lyk ltrfʿny สรรเสริญมาเราสรรเสริญ GOD IS LOVE fy mdrsẗ ạlmsyḥ kẖlyny ḥr Sur la terre entière Не суди другого ạ̹dy bsrʿẗ శాశ్వత కృపను నేను తలంచగా V kříži Tvém
Song not available - connect to internet to try again?